Уважаеми учители, ученици и родители,

Честит 3 март – националния празник на България. За нас, българите, 3 март 1878 год. е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди българи. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание от 1876 г. не бяха напразно, че 15 хил. опълченци, които загинаха, сражавайки се в Руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на Великите сили.

      Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. От 1888 г. празникът започва да се чества като Ден на освобождението на България от османско господство, а от 1990 г. с решение на Народното събрание датата бе обявена за Национален празник на РБългария.

      В националната ни история османската тирания е най-голямото ни изпитание – за оцеляване на българския народ. Затова 3 март обединява всички български граждани. На този ден се отваря първата страница от новата ни история – преди 136 години възкръсва за нов живот държавността ни.

       Много време ще ни бъде необходимо за да разкажем за всички моменти от войната – а те са вълнуващи и заслужават внимание. Но Шипка и Плевен не можем да отминем – те стават синоним на триумф. 174 дни Шипка е възела на боевете. Върховните, решаващите, съдбоносните са само 3 – от 21 до 23 август 1877 г. На заветния хълм 7800 българи и руски войни извършват подвиг, нямащ равен по величие. Днес, паметникът на Шипка е символа на свободата и гордостта на България – и сигурно няма българин, който да не престъпва с особено вълнение на заветния хълм „От който България сега нази гледа” (Иван Вазов).

      През декември 1877 г. обсадената при Плевен турска войска начело с Осман паша капитулира, с което се решава изходът на войната. Под въпрос е поставено самото съществуване на Гео-политическото название Европейска Турция. Мирният договор между Русия и Османската империя, подписан на 3 март 1878 г., носи вестта за осъществяването на една мечтана от векове справедлива българска кауза.

      Много събития са ставали в България след великия ден на свободата 3 март 1878 г. Различни са били политическите ветрове, държавните режими. Но не е имало и няма да има сила, която да изтрие от паметта на българския народ героичните събития от онези години.

      Ние сме се освободили по-късно от други бълкански народи, но сякаш по-рано сме осъзнали нуждата от зрялост и толерантност в политиката. Намирали сме се в епицентъра на всички балкански сътресения, а те са се стоварвали върху националната ни съдба с тежки нещастия и престъпления.

      Духът на времето днес ни зове да продължаваме по-уверено по пътя на вярата и надеждата. И в най-новата ни история да пишем летопис от съзидателни дела и градивно национално съзнание.

      Нашата сила днес, като неотменна част от Европейската общност, се състои в опазване и съхраняване на онези ценности, в които изпъква българската национална идентичност – традиции, обичаи, образование, култура.

      Съхраняването и почитането на националните ни идеали като наближващия 3 март 2014 год., ни карат да отправяме поглед в бъдещето на България, което никога да не помръква.

март 2014 година